---

През март 2018 г. забелязах, че кокцисът ми, най-ниско разположеният костен край на гръбначния стълб, ме боли при натиск докато седя на стол. С течение на дните болката се задълбочи и продължи 8 седмици. Без натиск болката едва се усещаше, така че подуването / възпалението не беше много силно. Никога преди не бях имал този симптом.

Преди няколко седмици бях на тренировъчен курс, където прекарахме много часове, седнали на твърди дървени столове. Предположихме, че това може да има нещо общо с болката, защото друг участник в семинара също беше развил болки в опашната кост по същото време - интересно съвпадение. Но защо болката започна седмици по-късно? И защо продължи с месеци? Всъщност няколко седмици по-късно се върнах на същото място със същото натоварване, докато седях. Кокцисът все още леко ме болеше, но не се влошаваше от отново продължителното седене. Също така при по-късни събития на същото място през годината вече не чувствах болка. Така причината за нараняването / претоварването можеше да бъде изключена.

„Опашната кост“ принадлежи към Новата Мезодерма и представлява прехода към опашката при животинското царство - като по този начин дава възможност за повдигане и местене на опашката – тоест, за комуникация и баланс. Следователно съдържанието на конфликта, наред с други неща, е свързано с „не мога да си вдигна опашката“, т.е. да покажа, че „съм тук, това е моята позиция/ мнение“.

Също и при хората, опашната кост реагира при тази тема, въпреки че оригиналната ѝ функция вече не се използва поради липсата на опашка (в тялото ни има и други органи, например някогашните щитовидни канали, хрилните канали, апендиксът ... , които са атавистичен остатък и по настоящем нямат смислена функция, но все пак реагират с промените и симптомите в контекста на техните оригинални специални програми).

Следователно, малко преди появата на болката, аз е трябвало да съм в състояние успешно да изразя мнението / чувствата / мислите си пред другите и „вече да не ми се налага да подвивам/ скривам опашката си“. При толкова голяма продължителност на симптомите аз вече не бях успешен в този контекст. Интензивността на фазата на активен конфликт вероятно никога не е била много висока, но е присъствала за дълго време.

Какво всъщност се случи? През седмицата, когато за първи път забелязах болката, видео поредицата ми „Болестта е нещо друго“ беше почти завършена и аз започнах последния голям процес на получаване на отзиви от другите. Обърнах се и към хора, незапознати с 5БЗ, за да получа тяхното мнение.

Откак открих за първи път 5БЗ винаги трябваше да внимавам с кого споделям тази информация, за да не бъда съден въз основа на този мой възглед по темата. За съжаление опитите в миналото да се даде гласност на Новата медицина често са били догматизирани, дори фанатични или прекалено генерализирани и недостатъчно точни. Всеки нов ентусиазъм да се говори за 5БЗ автоматично се свързва с тези провали в комуникацията от миналото.

По тази причина, преди това съм споделял темата само с конкретни хора, но често съм чувствал: „Бих искал да разкажа на този човек за 5БЗ, да му помогна, но не може! Трябва да скрия знанията си“. Въпреки че не мога да си спомня един конкретен драматичен случай, аз имах много ситуации от този тип, в които не успявах да споделя познанията си за 5БЗ.

Тази секретност приключи със завършването на новата ми поредица видеоклипове: публично изложих позицията си и показах как съм стигнал до тази гледна точка. Много по-лесно ми е сега да дам някой нуждаещ се от помощ поредицата от видеоклипове и да му предложа да обсъдим неговите симптоми. В биологичен план: „отново мога да вдигна опашката си“.

Когато болката изчезна след 8 седмици, симптомът не се върна повече.